Като изключим, че говоренето за дефицит от 18 милиарда е спекулация, която дори обхваща не една, а две години, то наистина има дългосрочен проблем с държавните финанси, а от там и с развитието на страната.

Предлаганите мерки от МФ и са недостатъчни и непопулярни, освен тази за облагането на свръхпечалбите на банките и вдигане облагането на хазарта, но там лобизма е силен и няма да бъдат приети.

Какво е решението ? При всички положения – вдигане на данъците, но въпросът е кои и кой да плати цената.

Най-безболезен и неусещаш се е ДДС, защото той влиза в цените, при това без да им влияе реално. Цените не се определят от данъците, а от търсенето и предлагането и степента на конкурентност (монополност) на пазара. Вдигане на ДДС дори с 5% пункта, въобще няма да се усети.

Същевременно, лесно могат да се увеличат разполагаемите доходи, като се премахнат сегашните здравни и пенсионни осигуровки и бъдат заменени от косвен данък плащан заедно с ДДС – 5% здравен и 10% пенсионен, като така се реши и въпроса с това всеки да може да добие право на пенсия. Нещо, които тепърва ще става голям проблем с остаряването на поколението на прехода и следващите, които няма как да отговорят на сегашните условия за пенсиониране.

Може да се въведе и прогресивен данък – за всички и най-вече за корпорациите, като се облекчат най-бедните с въвеждането на необлагаем минимум и се завиши облагането на свръхпечалбите на големите корпорации, които дори и в мнозинството си не са български.

Една прогресивна скала – и за фицически и за юридически лица – от необлагаеми 1000 лв. месечно, 10% за доходи от 1000 до 10 000 лв., 15% за доходи от 10 000 до 50 000 лв., 20% за доходи от 50 000 до 100 000 лв., 30% за доходи от 100 000 до 500 000 лв., 40% за доходи от 500 000 до 1 000 000 лв. и 50% за месечни доходи над 1 000 000 лв. би била не просто добра, но и би облагодетелствала 95% от гражданите на България.