ЕС не е хомогенен – нито културно, нито икономически, а това предполага различни и дори противоположни интереси между страните.

И докато при вземането на решенията с консенсус, те все пак се ограничават до допустимия баланс на интересите, то при премахването на този принцип няколко държави фактически ще превърнат останалите не просто в своя периферия, а в чисти колонии за ограбване.

И тук въобще не може да става въпрос за каквото и да е отчитане на интересите на страни и като България.

А как ще нарекат това няма никакво значение.

Премахване на принципа на консенсус ще доведе до разпад на ЕС. Просто защото по-малките страни ще са принудени да се спасят, чрез напускане на ЕС.

Същевременно, не може да съществува обща парична единица без не само общ пазар, но и общ държавен тип бюджет, който да връща паричната маса от по-развитите към по-слабите икономики. Затова и обща данъчна система и общо бюджетно преразпределение в рамките на Еврозоната е нужно. И докато се запазва принципа на вземането на решения с консенсус – страшно няма.

Но точно защото неолибералните остатъци са се барикадирали в ЕС и се опитват да го направят своя крепост, то и първото нещо на което вече посягат е консенсуса.

Европа е съставена поне от три култури – католико-протестантска, православна и балканска. Реално ЕС включва протестантската, католическата и балканската.

И живеем в свят, в който за да си субект ти трябва поне 300 милиона население, голяма територия, стратегическа дълбочина. Това може да го направи само ЕС, като цяло, но пък няма как да бъде субект по множество други причини.

Може, обаче ЕС да се преизгради на три зони с фактически федерална интеграция – Западноевропейска зона, Централноевропейска зона, Балканска зона, които да са в Общ пазар.

Време е за два паралелни процеса – връщане на ЕС до ЕИО и създаване на регионални федерации между сходните културно и икономически държави.