Християн Мицкоски казал, че докато е на власт, няма да прави повече отстъпки заради евроинтеграцията на Македония.
И си е напълно прав, защото това, което се иска официално дотук от Македония не е нещо съществено, а опити единствено на политици от съседни държави да си намират „кауза“, като я унижават.
Андонис Самарас, през 1992 г. реши да си прави партия и понеже му трабваше „кауза“ измисли проблема с името на Македония. Красимир Каракачанов реши да осмисли безсмислието на ВМРО, като накара македонците да признаят че са българи, като дори се позоваваше на примера от Гърция.
И понеже това се провали, Румен Радев измисли огромната глупост, с която зачеркна цялата българска теза, и призна македонската, че в Македония имало други българи, освен македонците.
И се пита, защо след като „българското искане“, което остана и единственото, за изрично вписване в преамбюла на македонската конституция и на българи, редом до роми, което практически е отказ на България от цялата й над 100 годишна теза и признава македонците, като нещо различно от българите, обслужва изцяло македонската теза, не се приема от македонците и Мицкоски ?
Отговорът е, защото това искане, което политически признава и обслужва макенодистката теза и е победа за нея, по начина по който е поставено и причината заради която е поставено, цели унижението на Македония.
Не че македонците не вадят късмет, като се спасяват от ЕС, но отношенията между България и Македония са важни и следва да бъдат поставени на здрава основа, каквато могат да бъдат само сухите обективни факти.
И тук дори не става въпрос за конкретни исторически факти, а за общите и признати постановки в световната история, за това какво е нация, кога и как се прави, кой и как я прави, защо я прави и от там какъв обхват обективно може да има.
И тогава се вижда ясно, че македоонската нация е обективен факт създаден след 1944 г. на територията на бившата югославска република Македония, тя съществува там и това е нейният обхват, но извън тези граници и дума не може да става за македонци в национален (народностен) смисъл.
Признаването на тези факти от всички страни, е важното за отношенията и мястото на Македония. Другото са глупости, комплексарщина и заяждния на дребно.
