Когато в началото на 19 век настъпва промишлената революция и се появява индустриалния капитал, който застрашава господството на финансовия, то финансовия измисля, организира и финансира работническото и социалистическо движение, с цел да използва работниците срещу фабрикантите.

През цялото време глобалният финансов капитал финансира, а от там и контролира и моделира социалистическото движение.

И когато в началото на 70-те, глобалисткият финансов капитал не просто успя да надделее, а и да подчини националния промишлен, то и работническото движение стана излишно, а социалистическото бе развито до политиката на идентичностите, изоставяйки класовите противоречия и защитата на работническата класа и заменяйки ги със „защита правата на малцинствата и климата“.

Вместо върху реалните социални и класови отношения в обществото, политиката се подмени с „културни борби“, които всъщност бяха борба между психиатрична лудост и здрав разум.

И изведнъж – „победа“. Като на парад, лесно и без съпротива, лудостта е отменена и настъпва щастие. Здравият разум е победил. Дали ?

Какво вече виждаме на практика ? Отменяйки лудостта и в шума от този положителен факт, се прокарва социално-дарвинистка икономическа концепция на крайния десен есктремизъм. Използва се момента за отмяна на „социалната държава“ и връщане към времената от началото на 19 век.

Дали това е случайно ? Едва ли. Вероятно е осъществяване на поредният дълъг план на същите глобалистки финансови чичковци, имащи се и за глобален западен елит.

Въпроса е колко време ще ни трябва да осъзнаем какво в действителност се случва, и дали когато се усетим няма да е безвъзвратно късно.