Радостта от отмяната на джендъризма е неоснователна и говори, че тактическите опити са били възприети прекалено на сериозно.

Целта на замяната на „борбата на класите“ с „политика на идентичностите“, джендъризъм и екологизъм в левицата, целеше да ознаменува новата фаза на пълна победа на глобалисткия финансов капитал над националния промишлен и да проправи пътя към „прекрасния нов свят“ в който държавите и нациите изчезват, световното население намалява рязко, а едни изродени от кръвосмешение чичковци получават безконтролна наследствена и глобална власт, чрез корпорациите си.

За целта, хората не просто трябваше да бъдат атомизирани, чрез използване на „защитата на личните данни“, глупостта и параноята на откачалките, но и да бъдат оспорени и унищожени всички културни ориентири и ориентири на здравия разум. За целта, като ударни бригади бяха използвани малцинствата и основно сексуалните.

Какво се оказа, обаче. Глобалистките чичковци, дори и да владеят технологиите за манипулация и да имат ресурсите за такава, то имат достъп само до „западния свят“, в който и са базирани и от който черпят всичката си власт. Било, защото голямата част от останалия свят е технологично крайно изостанал и няма достъп до разказите в образованието и медиите, чрез които да го манипулират, било защото се появиха силни и големи държави, като Китай и Русия, които съзнателно му противостоят.

И какво се оказа ? В условията на силни държави, които им противостоят, чичковците не могат да се откажат и от държавата, като инструмент. Същевременно, разрушаването на културата и здравия разум не става глобално, а се ограничава само до територията на „западния свят“, а от там отслабва само позицията на чичковците и те не преобразуват глобалния свят, според своите желания и проекти, а единствено губят влияние в него.

Затова и се върнаха, към държавата, като необходим инструмент и се отказаха да рушат собствените си държави и населения. Просто са им нужни при противопоставянето на Китай и Русия.

Затова и джендъризма така рязко и без съпротива бе отменен, а същото се случва и с екологизма, макар и не толкова рязко, поради огромните бизнесинтереси вложени в „зеленото“.

А че малцинствата на сбърканяците са ошашавени и реват, то е естествено, но никой никога не ги е броял за нищо, а ги е използвал само, като инструмент, който вече е ненужен.