Пенсията е измислица на Бисмарк, в момент в който трудът е основният фактор за производство, населението е младо и расте. До тогава в света пенсии не са познати. В България до началото на 20 век също не са познати, а към средата на века на пенсии имат право чиновниците, военните и няколко професии, които са се направили собствени фондове. 95% от населението не знае какво е това пенсия и разчита на децата и семейството за старините си. Както е било, откакто има хора.
Пенсията е измислена не щото си работил, а защото вече не можеш да работиш. Тя е грижа на обществото към възрастните и болните. Хуманитарна социална грижа.

В протестантската етика на англосаксите, обаче, където всичко е бизнес и преминава през пари, то от всичко се прави бизнес, а ако не може, трябва да се направи така, че да може. И бизнесът става основното. Вярно, бизнесът с пенсиите е основно на синдикатите, а пък синдикатите са обслужващи структури на мафията. И за рекет на работодателите и за разни финансови схеми, като понци схемата с пенсионните фондове. А това е понци схема (финансова пирамида), защото за да работи по същество е нужно населението постоянно да расте и да няма икономически кризи поне 40 години (а за този период обикновено задължително има поне няколко, които зануляват фондовете).

Големият и реален проблем с пенсиите, обаче е другаде. В това, че всеки продукт се създава от взаимодействието на четири основни фактори за производство – суровини и енергия, капитал (машини, съоръжения, технологии), труд, предприемачество, което организира предните три за производството на продукта и за пласмента му.

С развитието на технологиите, особено сега, делът на труда в продукта намалява и върви към изчезване. В същото време, обаче, за целта на пенсиите се облага само труда, но не и останалите фактори за производство. От там, въпреки, че разходопокривната система е единствената работеща, то приходите в нея от облагане на труда (пенсионни осигуровки) са обречени да намаляват. Това означава, че намаляващата сума трябва да води или до намаляване на пенсиите или до намаляване на пенсионерите. И все пак, и сега 50% от размера на пенсиите не идва от осигурителни вноски (облагане на труда), а от общите данъци (приходите от облагане на всички фактори за производство).

Целта на пенсионната „реформа“ за която говорят, не е да оправи пенсионната система (в каквато и да е посока), а да намали разходите и увеличи приходите на собствениците на частните пенсионни фондове. Защото няма как приходите на НОИ от осигурителни вноски да бъдат увеличени двойно, нито пенсионната възраст да стане 80 години, за да може да се балансират приходите и разходите от пенсионни осигурителни вноски.

Решението е наистина реформа на пенсионната система.

1. Премахва се задължителността на вноските в частни пенсионни фондове и тя става единствено доброволна.
2. Прави се счетоводно разграничаване на размера на всички пенсии, като ясно се обособяват частта финансирана от осигурителни вноски и частта финансирана от държавния бюджет (субсидиите). Естествено пенсиите на сегашните пенсионери от тази счетоводна операция не се променят, но вече всеки може да знае, каква би била пенсията му, ако пенсионната реформа на Иван Костов и Иван Нейков бъде приложена, а не се тушира с 50% субсидии.
3. Преминава се от облагане само на труда към облагане на всички фактори за производство, за целта на пенсиите. Това става, като се премахват сегашните пенсионни осигуровки плащани с работните заплати и се въведе 10% косвен пенсионен данък, плащан заедно с ДДС. Това ще осигури изцяло нужната сума за сегашните пенсии, а в бъдеще с растежа на БВП те ще могат и да растат. Без финансови сътресения.

Естествено пенсионирането вече трябва да става на базата на възраст и здравословно състояние и да осигурява достатъчно средства за достоен живот, като се вземат предвид и другите доходи на лицата, ако ги имат.