Какво нещо е иронията на историята.

През 2016 г., за да се отърве от провалящият го коалиционен партньор в правителството – партията на Прокопиев, тогава наричаща се Реформаторски блок, а днес ПП-ДБ, като предизвика предсрочни парламентарни избори, Бойко Борисов реши умишлено да загуби президентските издигайки абсурдната и неизбираема кандидатура на Цецка Цачева.

Вероятно изхождаше от символната и властово незначима конституционна роля на президентската длъжност, като и се успокояваше, че президент издигнат от опозицията ще покаже и демократичността на България. Така Румен Радев стана президент.

Чрез многоходова американска операция, която дори успя да мобилизира парите на олигарсите, за да излезе безплатна на амбасадата, Бойко Борисов, като не достатъчно послушен и позволяващ си да претендира и за българските интереси, бе свален, с идеята да бъде заменен от пряк американски продукт в лицето на най-доброто, което американската образователна система и Харвард, като неин връх са произвели.

Естествено, упадъкът на американската образователна система си каза думата и продуктите й се оказаха абсолютно невежи и неадекватни. Само за 7 месеца станаха за смях, затънаха в яки корупционни далавери, дори не се опитаха да реагират на идващият отвън инфлационен и стагнационен срив на България, като и се самосвалиха, отказвайки да поделят корупционните потоци с коалиционните си партньори.

Така, вместо да получат пряко управление върху България, американските демократи фактически доведоха на власт президента Румен Радев, който при всичката си гъвкавост не е пълен глупак да се самоубива убивайки България.

И стигаме до това, че за да получи някаква управляемост на България, то амбасадата трябва да върне отново Бойко Борисов на власт, а пък той за да я получи, следва отново да се съюзи с партията на Прокопиев, която за да отстрани доведе Румен Радев.

Каква ирония на историята и политиката. Направо, като в „Умно село“ на гениалния Доньо Донев.