Капитализма се заражда от търговията и колониализма. Прихода и печалбата е от разликата в цените, включително и на безплатно придобиваните „колониални“ стоки, чрез буквален грабеж и насилствена ескплоатация на местното население, а после и на роби. За предприемачеството на всичко това трябват пари и хората, които ги държат и дори създават (финансовия капитал) добиват огромно значение и власт. Поради характера си, този капитал е транснационален (интернационален).

И това продължава така до 19 век, когато нуждата от експлоатация на колониите води до научната и промишлена революция и променя ситуацията. Акцентът на богатството се измества от търговията и финансирането й, към производството и продажбите. Появява се промишленият капитал (който е национален по характер), а финансовият (транснационален) намалява значението си.

Естествено финансовият капитал не смята да се предава и търси начин да уязви и контролира промишления. Социалните науки вече са достатъчно развити за да се знае, че политиката е борба на реални социални сили. И тук финансовият капитал решава да се облегне на работниците във фабриките на промишленият капитал, като използва класовите противоречия. Той създава, организира и финансира не просто работническо движение, а го въоръжава с цяла тотална идеология за историческото развитие („историческият материализъм“), създавайки социализма (комунизма) и превръща втората половина на 19 век и първата на 20-ти в „класова революционна борба“ за победата на социализма.

Поради естествените развития и глобализацията, обаче, а и ролята на социалистическите движения и политическата им власт на запад, към 70-те години на 20 век, промишленият капитал губи инициативата, а финансовият си възвръща контрола, като придобива такъв и върху промишления.

Целта на сдържане на промишления капитал отпада, социалистическото движение, в класовият му вид вече е и излишно, а и донякъде опасно за „висшите класи“ от фиансисти. Трябва нещо да направят.

И го правят – създават екологизма, чрез който също могат да потискат промишлеността, но вече относително безопасно за себе си, изменят основата на социалистическата идеология, като заменят класовата борба с борба на идентичностите, а работническата класа с маргинални малцинства „на потиснатите“ от всякакъв вид – етнически, религиозен, но най-вече сексуален.

Приемат, че малцинствата, поради психологическите им характеристики ще са по-лесно манипулируеми и управляеми за техните цели. И това е така.

Не отчитат, обаче, че тези малцинства, точно поради психологическите си характеристики, ще започнат да атакуват всичко, включително най-вече здравия разум и нормалността, ще рушат „старий гнилий свят“, но нищо няма да са в състояние да градят на негово място. И ако ролята им в рушенето в началото изглежда полезна за разчистване на място да „новия световен ред“ и „прекрасния нов свят“, и дори се справят, то напълно се провалят във второто – новия ред, защото лудостта е просто лудост, а не какво и да е друго.

Това е много накратко есенцията на историята от Маркс до Тръмп.