Всичко е като какви разсъждаваме. Като българи, като партийци, като патриоти, като глобалистки слуги ?

Фашизъм, национал социализъм, франкизъм, сталинизъм и т.н. не е едно и също нещо, макар и всички да са в рамките на тоталитарните типове идеология.

При фашизма няма антисемитизъм. Там идеята е държавата, като изразител на общото благо да представи и балансира класовите (социалните) отношения, така че да съзидават и допринасят за развитието и благоденствието, а не да рушат общото. Типични фашистки институции са съществуващите и днес- Съвет за тристранно сътрудничество, Български лекарски съюз и другите професионални съюзи, които представляват и вътрешно регулират гилдиите и т.н..

За национал социализма държавата няма значение. Тя е продукт на нацията и единствено й служи. Нацията се възприема, като културно и генетично единство, като племе, което е поставено в конкуренция за ресурси и оцеляване с други племена. От там (но по-скоро по местно западно наследство) е и антисемитизма. Национал социализма не търси баланси между класите (социалните групи), а ги разглежда като полезни или вредни за нацията. В това отношение, наистина макар и специфичен немски национален, това си е социализъм.

Та, разсъждения фашизъм – антифашизъм са в полето на глобализма (интернационализма) и идеологически обременени от идеологията за отживелостта на държавите и нациите, заменени от глобалните класи (респективно траснационални корпорации).

От там и е възможно, в това, че едни партизани ти рушат държавата, взривяват влаковете и избиват хората, да не виждаш нищо лошо. Лошото да е да им пречиш, да ги залавяш, съдиш и убиваш. В това чужда държава да ти нападне и окупира държавата, също да не виждаш лошо, щом поставя твоята партия за туземна колониална администрация и осъществява идеологичаският ти глобалистки идеал.