Думата „политика“ идва от „полис“, което значи „град“, който при възникването на демокрацията е бил и „държава“ (полития).

„Политика“ означава какво и как да се прави в полиса (града, държавата), за държавата, от държавата, т.е. във, от, за обществото на всички нейни граждани и от нейните граждани и техните институции. Политическо и гражданско е едно и също.

Понеже в условията на демокрация гражданите решават, какво да се прави, а гражданите са различни (с различно социално, професионално, имотно положение, интереси, с различен ум, образование, биография, опит, възраст, здраве и т.н. ), то и техните виждания (представи, идеи) за това, какво и как за се прави във, за и от обществото (полиса) са различни.

Тези виждания (представи, идеи) винаги са частични, защото не се споделят от абсолютно всички граждани. Те винаги са на някаква част от гражданите, частични, т.е. партийни (парт = част).

Ако нещо се прави във, за, от обществото, то винаги е политика. Ако една идея не е споделена от абсолютно всички, то тя е партийна (частична). Дори, обаче, и да е споделена от абсолютно всички, то щом се отнася за обществото тя е политическа, на ако не се отнася до него, а например кой е добър, кой е лош, кой е красив, кой грозен и т.н., то тя не е политическа.

Хората, които споделят еднакви възгледи по някакъв въпрос отнасящ се до обществото, са една партия в собственият политически смисъл на тази дума. И формалната им организираност няма никакво отношение към принадлежност или не към определена партия. Съдебната регистрация в СГС, някаква организираност и т.н. не е достатъчен признак за партия. И бандите са организирани, но не заради политика.

Политика, респективно партии, може да има само в политическо (гражданско, буржоазно) общество, което не е нещо универсално, а исторически се е създало само в западна Европа (малко ограничено географско кюше, едина обща църква, папоцезаризъм) и го няма другаде.

Българското ( а и останалите общества в света) не са политически и политическите понятия създадени в западна Европа за тях не важат и могат да са само повърхностна имитация. Българското общество не е политически тип, а родово-приятелско-землячески или по ясно казано – шуробаджанашко.

От там и партиите са просто неполитически групи, обединени от съвсем битови цели за частен достъп до обществения ресурс, посредством управлението му, политическите цели и ценности са само етикети без значение (затова и всякакви коалиции са възможни). Затова и „партиите“ са партия на някого, а не партия за някаква политика.