Някакъв американски анализатор бе предсказал, че войната в Украйна ще приключи точно на 10 януари 2026 г..

Дали ще стане така – ще видим.

Но причините за настъпването на мира нямат нищо общо с изтощение, особено на Русия.

Грешката в западните разсъждения относно Русия идват от прилагане на западен начин на мислене, спрямо Русия и неосъзнаване, както на руските специфики, така и на ролята и значението на парите, особено приходите отвън, в руската икономика.

Санкциите са просто срамежлива форма на протекционизъм, който няма отрицателен, а положителен ефект за развитието на всяка страна, която иначе подложена на външна конкуренция няма шанс да се развива. И санкциите имат единствено положителна роля за развитието на Русия, най-малкото, като я кара да развива производства, които иначе не би могла, поради външната конкуренция.

Разсъжденията за значението на външните приходи са валидни само за малки страни или такива, които макар и относително големи нямат собствени природни и енергийни ресурси и са зависими от внос. Тогава, като им отрежеш външните приходи им режеш и достъпа до суровини и енергия, а с това и ги съсипваш.

Русия е огромна и много богата страна, която си има всичко и може да си е самодостатъчна. Дори да я затвориш напълно, като й отрежеш целия износ и внос, то от това тя не само, че няма да се срине, а ще укрепне и се развие още по-бързо.

Войната ще приключи, когато се реши сблъсъка между Тръмп и слугите на британския Ротшилд (неолибералите базирани в ЕС).

Тръмп иска да приключи войната в Украйна, защото не само няма полза от нея, но тя го отклонява от задачите за вътрешни реформи в САЩ, които да ги поставят на нови основи и им дадат шанс за оцеляване и макар и вече ограничено господство в бъдеще.

Това, обаче означава пълно поражение не само на цялата неолиберална стратегия за „прекрасния нов свят“, в който няма нации, полове, че дори и хора, освен неколцината нужни за да обслужват Ротшилд и родата му, но и признание за поражението и отиването в политическото небитие на цялата неолиберална обслужваща „политическа“ прослойка, включително и сегашните брюкселски „елити“.

Затова и за брюкселските „елити“ продължаването на войната е продължаване на времето им и са готови на всичко, за да я има.

Корупционният скандал в Украйна, който не бе труден за предизвикване, защото корупцията там е национална култура, цели да свали Зеленски и компания и по този начин да лиши европейските „елити“ от достъп до украинските работи.

В момента в който се случи и САЩ инсталират в Киев удобното им ръководство, то руската победа и поражението на Украйна ще бъдат признати и ще бъде сключен мирен договор, с което ръцете на Тръмп за реформите в САЩ ще бъдат развързани, а европейските „елити“ ще започнат да падат, като презрели и загнили круши.

САЩ са наясно, че вече не могат да бъдат едноличен световен хегемон. Затова се стремят към сътрудничество и поделяне с Китай и Русия, като отношенията с Русия се считат за приоритетни, заради натиск върху Китай.

Вървим към отдавна предсказаното от анализаторите поделяне на света на георегиони (наричани от повечето, според мен неправилно – макрорегиони.

Очевидно САЩ искат Русия и Китай да им признаят неоспорвано господство в западното полукълбо и евентуално западна Европа, Япония, Австралия и Нова Зеландия. Готови са да отстъпят на Русия не само Украйна, но и източна Европа. За Китай не е ясно какво са готови да отстъпят, вероятно защото Китай настоява на друга формула – не подялба на света, а съвместното му управление. Това, обаче не е изгодно за САЩ, защото не могат да издържат на китайската производствена и технологична конкуренция при отворен свят. Затова и си искат признаване на своята геозона.

ЕС съответно ще изчезне, като преди това ще бъде източен и сведен до подчинена изостанала периферия.