Европа е нещо много пъстро. „Европейска култура“ не съществува. Има поне 3 основни европейски култури – Протестанско-католическа (като двете съставки могат да се разглеждат и като частично отделни), православна (Белорус, Украйна, Русия), Балканска (византийско-османска). Самият им светоглед е фундаментално различен.

От там имаме и историческите проявления на тези култури, като протестанско-католическата (западната) се е превърнала в колониална, а от нуждата от обслужване на ограбването на колоните и в технологична.

След, като протестантско-католическата изпитва и силно юдейско влияние, то се появяват и западните идеологии – либерализъм, социализъм, и техните развития – националсоциализъм, комунизъм, които поради западноевропейската глобална експанзия стават и „глобални“, но без да престават да бъдат културно изцяло протестантско-католическо-юдейски.

Та, от там и фактически имаме три много различни Европи, чието механично единство е изкуствено и неефективно.

И въпросът не е в някакви „скорости“, което предпоставя движение и посока на това движение, а в региони.

ЕС следва да се преобрази на поне 3 вътрешно интегрирани региона – Западноевропейски, Централноевропейски, Балкански, които да са в обща зона на Европейска икономическа общност.

С две думи – ЕС следва, като цяло да се върне до ЕИО, а същевременно вътрешната интеграция на регионите да се засили.