Проблемът в България е, че тези от които зависи не искат честни избори, а нечестни по начин да облагодетелства тях.

И това е още от първите избори за ВНС от 1990 г., когато ДС си създаде мюрето СДС и си го лансира не само с Кръглата маса, а и със специалното поставяне на три от участниците в изборите за ВНС – БСП, СДС и БЗНС, като доминиращи в единствените тогава държавни телевизия и радио. И не само това.

Така бяха елиминирани неконтролираните от ДС и номенклатурата хора и партии.

После, през 2005 г. за да не допуснат истински избори, въведоха депозит от 50 000 лв. за партии и 150 000 лв. за коалиции + подписки с огромен брой подписали.

Тогава имаше и договаряне на резултата на централно междупартийно ниво между БСП, НДСВ, ДПС, СДС, ДСБ, като механизма за измамата бяха виртуалните секции. Секции, които не съществуват, но генерират протоколи, които ЦИК (Информационно обслужване) обработва.

Така се фалшифицираше реалния резултат, а участниците в сделката си деляха фалшивите гласове.

Тогава се появиха и напълно прозрачните урни и твърдите бюлетини, които се отварят в тях и се вижда кой как гласува. И ако за София хората не им пукаше от това, то в малките населени места всяваха страх, а купеният и контролиран вот нямаше измъкване.

Сега вече го виждаме – купуване на цели СИКове и масово фалшифициране на бюлетини, но и на протоколи (затова и бюлетините изчезнаха, защото са фалшифицирали само протоколите). И т.н. и т.н.

Интересното е, че точност на резултата на вота може да има само при съчетаване на машинно гласуване и резултат с преброяване на машинните бюлетини.

Но какво видяхме на практика ? Тези, които бяха за машините не искаха да се броят отпечатаните от тях бюлетини, а само софтуера безконтролно да дава резултата.

Другите, които бяха се специализирали във фалшифициране на хартиени бюлетини, напълно изключиха софтуерния резултат.

И в двата случая става въпрос за едно и също – как да се фалшифицира изборният резултат, а не да се гарантира, че ще е верен.