Ако се абстрахираме от конкретиката на външните интереси и въздействия, то какво се случи в Украйна ?

Нищо повече от война за образуване на нация. Нещо, през което в една или друга форма е преминала всяка нация при образуването си.

Всяка нация при образуването си има своя национален идеал, който винаги е много по-голям не само от реалните възможности, но и от реалният й обхват към момента на идеята за нея. Независимо дали това е „Мегали идея“, „Начертанието“, „Санстефанска България“ или нещо друго.

Интересното е, че между образуването на българската нация и държавност и украинската има нещо много общо. И двете ги прави Русия. И в двата случая държавната територия, която се превръща в национален идеал и надхвърля вече създадената нация, ги определя Русия.

При България това е Санстефанският договор, при Украйна това е творчеството на Ленин, Сталин и Хрушчов, които определят територията й, според своите съображения.

Естествено, оказва се, че реалното обхващане на тази територия от тази нация се проваля. Следват войни, които завършват по определен начин, не непременно благоприятно за националните амбиции.
При България това са двете Балкански и двете световни войни, при Украйна засега, само сегашната, започнала 2014 г..

Естествено, при всяка война има победители и победени, колкото и „несправедливо“ да е това от гледна точка на нещо отвлечено.

Победените губят, включително и територии.

И това само по себе си не е нещо добро или лошо, просто е естественото развитие при образуването на нациите.

Едва ли има малка нация, която да не счита, че е териториално ощетена. Но земната суша е крайна величина и няма как всички да притежават една и съща територия, освен ако не са в една обща държава.