Добре е да се познава историята.

СССР е замислен, като модел за бъдещата световна глобалистка управленска организация, като дори Русия се възприема само като периферия и ресурсен придатък за световната глобалистка революция, чийто център е трябвало да е Германия, а столицата на СССР – Берлин.

Комунистическият проект на глобалистките финансови чичковци, обаче е утопия (както и останалите им после – екологизъм, неолиберализъм, джендъризъм) и се проваля още в началото на 20-те години на 20-ти век.

До края на 30-те той е напълно унищожен, а СССР се превръща в типичната Руска империя изградена върху основата на свръхмонополен тоталитарен капитализъм с елементи на феодализъм и робовладение.

Това се вижда особено ясно по време на Втората световна война, когато имаме и външно връщане към руските имперски традиции – реабилитиране и използване на религията, връщането на униформите с пагони и военните звания, заиграването с национализма.

В Италия и в Германия бивши социалисти, първият от които виден (Мусолини), а вторият неуспял, поради непробиваемата окупация на социалдемократическия интернационал от определена рода, съчетават, макар и по принципно различен начин социалната с националната идеи.

И действително постигат успехи, защото националната идея не бива да бъде рушена от реални социални противоречия, а те трябва да бъдат урегулирани в интерес на всички, или поне не в техен ущърб.

Разбира се, фашизма и националсоциализма се различават много, защото включват спецификите на страните в които се появяват.

За фашистите основното е държавата, която трябва да регулира социалните противоречия, за да не рушат държавата. И до днес имаме типично фашистки институции, като „Лекарския съюз“ и разните браншови камари, „Съвета за тристранно сътрудничество“, КЕВР и т.н..

За националсоциализма държавата е нещо вторично, което има смисъл само, като институция на нацията. Там се проявява и типичният за западна Европа антисемитизъм, който е особено остър и се подхранва от това, че едновременно в края на 19-ти и началото на 20-ти век се изграждат двете нации – германската и еврейската. Дори идеята за „Богоизбраната нация“ им е обща и си я оспорват.