На 2 май 2025 г. се навършиха 149 години от Априлското въстание. То избухва на 20 април 1876 г. по Юлианския календар, което съответства на 2 май по сегашния ни Григориански календар.
Това е единственото собствено българско въстание, организирано не от чужди държави и техните служби, като част от техни войни.
Отново по телевизията гледахме кратката версия на филма по книгата на Захари Стоянов „Записки по българските въстания“. Чухме и тържествени патетични речи. Но не чухме и никога през тези 149 г. не сме чули смислен анализ какво всъщност се е случило и защо се е случило така, както се е случило.
Великият Иван Хаджийски в своята „Психология на Априлското въстание“ се опитва да анализира причините за въстанието. И го прави относително вярно.
Липсва обаче основният анализ – защо въстанието се проваля и можеше ли (по-точно защо не можеше) да доведе до независимост на България.
И за отговорът на този въпрос трябва внимателно отново да се прочете книгата на Захари Стоянов, която описва фактите.
Какво имаме ? Няколко декласирани младежи в Гюргево, решават, че ще организират бунт. Разделят си територията на страната на 4 революционни огръга и тръгват да подготвят възстанието.
И тук се вижда първото – как агитират за въстание ? Говорят за някакво национално съзнание и за някакъв политически проект за отделна българска национална държава ? Обясняват защо е по-добре да я има ? Не !
Те тръгват да лъжат селяните, че турските паши подготвят на пролет да ги изколят. Защо трябва да го правят, кой ще им работи и плаща данъци ? Такива въпроси никой не задава. Сработва страха и инстинкта за физическо оцеляване.
Следващата стъпка е тактиката на въстанието. Задължение на въстаниците е да убиват турци. Защо трябва да ги убиват наред и безцелно ? Никой не пита. А апостолите знаят – за да превърнат въстанниците в криминални престъпници-убийци и те да нямат връщане назад под страх от законово възмездие. Понеже, обаче, и с основание, не са сигурни, че селяните няма да се върнат назад, то Бенковски заповядва да запалят и изгорят селата, къщите и стоката им.
Дотук ясно. Какво обаче се пропуска да се казва ?
Че всъщност имаме някакъв самоцелен бунт, без никаква политическа стратегия и тактика. Всичко е сведено самоцелно до физическия сблъсък. Защо е този сблъсък ? Никой дори не се замисля.
Как протичат успешните революции, включително национални ?
Първо се събират едни зрели и образовани хора с политически опит и изработват политическите цели. После ги обявяват в нарочна публична декларация и отправят искания към текущите власти. Опитват се да влязат в преговори с тях за постигане на целта, а насилието, доколкото го има, не е самоцелно, а е или като реакция, или като ескалация за оказване на натиск върху властите.
Нищо от това го няма при Априлското въстание. И не би могло и да го има, дотолкова, доколкото зрелите и образовани българи, доколкото ги има, са интегрирани успешно в османската власт. Такива са и хората с бизнеси. Бунтуват се шепа декласирани младежи, поети, които нищо друго не могат да правят, освен да недоволстват и рушат. При това едва грамотни. Те се опияняват от формата, от насилието, като такова и дори нямат на идея как се прави държава и как да я постигнат. Естествено, че ще се провалят и се провалят, но завличат и хиляди безсмислени жертви.
