Това, което е чудно за нас, различните от англосаксонската култура, е как онези ценят интелектуалният труд и разработки и се водят по тях, а не ги възприемат единствено, като имитация и отбиване на номера, която не са чели дори авторите й, камо ли някой да се съобразява и води по тях.

Така, например, ако прочетете „Голямата шахматна дъска“ на Збигнев Бжежински излязла 1997 г., то вие и вече от дистанцаята на времето, няма как да имате колебания, че американската външна политика се води точно по нея, респективно, да сте сигурни, че това, които още не са направили ще го направят. Пълна предсказуемост.

Същото и с излязлата през 2020 г. книга на Клаус Шваб „Голямото зануляване“, за ликвидиране на капитализма, демокрацията и собствеността, освен за „избраните“ изродени от кръвосмешение чичковци от западния „световен елит“.

Очевидно е, че англосаксите са си такива и ще следват плановете методично. Ако им позволим и ще осъществят планираното.

Също така очевидно е, обаче, че упадъка при тях, най-вече интелектуален, е достигнал такива размери, че вече не са господари на съдбата на човечеството. Човечеството вече е друго и центровете на власт са другаде.

Затова и ни предстоят „интересни“, жестоки и кървави времена, в които по-старите трябва да си припомним миналото и навиците си от тогава, а младите да усвоят нашето старо, като тяхно ново.