Религиозната реформа на Аменхотеп IV Ехнатон, юдаизма, християнството и исляма не са отделни религии, а етапи от развитието на една религия.

Ехнатон се проваля и след смъртта му религията му е зачеркната, но очевидно не напълно, щом идеите й се проявяват при Моисей.

Юдаизма се развива, като племенна религия и отразява представите на епохата си. Ако успява да добие световно значение, то е благодарение на християнството.

То, обаче е учение, което от чисто еврейска секта, отричаща частната собственост и залагаща на пълния колективизъм, за 3 века докато стане официална религия за пръв път някъде, претърпява огромно смесване със заварените вярвания и римски моди, като губи своят монотеизъм.

Първото, което отпада е обрязването, но това е без значение за учението, за разлика от усвояването на многото заварени божества, техните празници и традиции, заменяйки ги със светци-застъпници, което си е пълно отстъпление от монотеизма.

Но не само това. Идеята на римските императори да са живи богове – богочовеци, в съчетание с мита за Озирис – смъртта и възкресението, дават познатият ни днес образ на Исус Христос, създаден през 3 век.

И за да е отстъплението от монотеизма пълно, то се появява и фигурата на Светата троица, чиято сложност идва от опита да се съчетае несъчетаемото – политеистична фигура, като основна част на уж монотеистична религия.

Ако тази религия се връща към монотеистичният си вид, то е вече в исляма, който, за разлика от християнството не чака 3 века за да бъде овластен, а е такъв от самото начало. Така нещата си идват по местата и Всевишния вече не е човек, а принципи и природни закони изграждащи мирозданието, пророците си стават пророци, а не богочовеци и т.н. и т.н..

И нещо много важно – исляма е първия, който прогласява хората за равни и забранява робството. Преди това (в юдаизма и християнството) единствено се казва да не пожелаваш жената, магарето или роба на ближният ти.