Великобритания национализира железниците си.
Интересното е, че след като преди това ги приватизира продължава да ги субсидира с по около 11,9 милиарда паунда годишно.

Като изключим, че приватизацията не е подобрила качеството, занемарила линиите и подвижния състав, вдигнала цените, понижила обслужването и довела до множество произшествия, то очевидно, въпреки субсидиите (което противоречи на всякаква неолиберална идеология), екплоатирането на железниците не е изгодно за частния капитал. И държавата си ги национализира.

Какъв е изводът, който се премълчава, но е очевиден – времето на всеобщите железници мина. Отдавна има по-гъвкави, ефективни, удобни, а от там и по-евтини начини за транспорт и превоз на стоки.

Железниците имат смисъл, само ако могат да развиват много висока скорост, което пък има смисъл само, ако се пътува на дълги разстояния без спиране. Това автоматично ги прави разумни само за големи и населени страни и превози на големи разстояния без спиране. За компактни и слабонаселени страни те са минало.

Отделно, че цялата класическа ЖП инфраструктура е минало, включително и технологично. Настоящето и бъдещето е на влакове на магнитна възглавница, превозващи хора и товари на огромни разстояния без спиране с много високи скорости, конкуриращи самолетните. Железниците вече трябва да се разглеждат, като алтернатива на авиацията, поне относно превоза на пътници – и като разстояния без спиране и като скорост.

Горното е нужно да се осъзнае и да не се харчат напразно пари за „модернизиране“ на съществуващата ЖП инфраструктура и подвижен състав.

Конкретно за България, има смисъл да се изгради само една и половина линия на магнитна възглавница. Едната линия по отсечката Калотина – Капитан Андреево, като част от трансконтинентална, а половината, като отклонение от нея до Черно море – вероятно до някъде между Варна и Бургас.