Учредили нова партия „България може“, която някои привиждат, като на Радев. „Труд“ публикувал учредителната и декларация.

Още от първите две точки в нея, обаче става ясно, че тази партия ще се провали, или още на избори или след това. Вижда се пълно неразбиране не само на българската действителност, но и на реалните механизми по които се случват нещата, като такива.

Първа точка е дъвката с демографията. Ще повишават народонаселението, чрез семейни политики. Само, дето това показва, че не са видяли дори очевидната зависимост – населението расте, когато и там където е бедно, необразовано, с лошо здравеопазване и кратка продължителност на живота и намалява когато живота се подобри, забогатее, образова се, придобие добро здравеопазване и продължителност на живота.

Ако нещо може да се направи, то не е за количеството, а за качеството на населението и условията му на живот. Количеството и качеството не могат да се случат едновременно. Природен закон на явлението живот.

Второто, което прави неприятно впечатление е виждането за хората, не като човешки същества, а като някакъв безличен ресурс. Не са използвали показателнния за този начин на мислене „човешки ресурси“, а негов евфемизъм „човешко богатство“. Няма, нито „човешки ресурси“, нито „човешко богатство“. Има хора, живи хора, и политиката трябва да им служи за да живеят добре и постигат щастието си. Другото е извращение.

Нататък учредителната им декларация не е политическа, а ситуативен коментар, който дори не заслужава внимание. Защото коментари много и всякакви, но не и политически програми.

Прави впечатление, обаче още една груба грешка и неразбиране как функционира обществото, държавата и политиката, която ще доведе до влошаване на ситуацията и още от същото порочно – „независимост на институциите“.

В едно общество независимост не съществува. Властта вакуум не търпи и веднага се запълва. Въпросът е дали институциите са легитимно зависими и по правила, или са нелегитимно и неформално зависими.

За да се променят нещата към добро, то не бива да се оставя вакуум на зависимост, а трябва ясно и конкретно институциите да бъдат легитимно зависими и контролирани. И ако искаме да сме демокрация, то механизма за този контрол е политически и през изборите.

Когато и където изчезне политическият контрол, то институциите не стават „независими“, а зависими от нелегитимни сили, които никой не е избирал и не контролира. И те започват да действат в частен интерес и срещу народния.