Конституцията все повече показва дефекти и несъответствие на формиралата се реалност. А вместо във висок стил на теоретичност и дори куртоазия, е могло да се подходи с използването на алгоритми – ако, то.

Чак е учудващо, че Конституцията не е предвидила начин за избор на председател на Народното събрание. А е било възможно да се запише, че или най-голямата парламентарна група излъчва такъв и той не се гласува, или да се предвидят правилата за мажоритарен избор в два тура – печели, който е събрал подкрепа от 50%+1 от всички депутати, а ако няма избран се отива на втори тур и печели този, който е събрал повече гласове, независимо колко са.

И не говоря за евентуални сегашни промени, защото каквито и празнини и несъвършенства да има сегашната конституция, то ако я пипат, само ще я влошат.
Вероятно трябва да има нова конституция, но не сега и не дори в обозримо бъдеще, а когато и ако има гаранции, че действително ще е по-адекватна от сегашната.