До победата над Наполеон и превръщането й в най-великата Европейска сила, Русия осъществява на Балканите т.н. „Гръцки проект“ на Екатерина.
Въпреки названието му „гръцки“, той се състои в създаването на единна ромейска нация от Карпатите до Пелопонес. И този проект постига големи успехи. Към 1830 г. (има много хубави изследвания по въпроса) ромейската нация е била в толкова напреднал етап, че дори в селата в България по домовете се е говорило на гръци. В градовете това е бил езика на населението.
На Виенския конгрес през 1815 г. Русия прави компромиси с другите европейски велики сили и в частност с Австрия, като се договарят Влашко и Молдова да бъде неутрален буфер между тях. Това поставя и началото на латинизацията на Влашко и Молдова, а после и на измислянето и въвеждането след 1861 г. на румънски език на базата на латинския (официалният език на Австро-Унгария до самият й край през 1918 г. е латинския).
Превръщането на Русия в основната европейска велика сила променя и плановете й. Идеята за ромейска нация е изоставена и заменена след 1815 г. с идеята за елинска нация. И тя се случва, първо в Одеса, чрез „Филики Етерия“, а после с гръцкото въстание от 1821 и Руско-Турската война от 1828-29, която създава независима гръцка национална държава. Първият президент на новата държава е руският външен министър.
Нещата, обаче коренно се променят през 1832 г., когато Великобритания успява да измести Русия от Гърция и да се настани там. Това е важният момент който променя историята за нас.
След 1832 г. Русия компенсаторно се сеща за идеята да направи българи. Османските власти приветстват тази идея, защото виждат в нея средство да ограничат разрастването на новата гръцка нация и да запазят териториите си.
Вицът е, че докато Русия измисляйки българи се опитва да си проправи пътя към териториално разширение към Босфора, османските власти виждат в същата идея възможност да запазят територията си от гърците.
И започва правенето на българи по всички правила на създаването на народи (нации) – измисляне на историческа митология, стипендии за обучение, процес на създаване на книжовен език (който е силно колеблив и дори смешен, ако погледнем пресата през 60-те години), издаване на книги, учебници, финансране с грантове на „будители“ и т.н. и т.н., както се прави. Тогава (60-те години) имаме за пръв път и прояви на поколение с българско национално съзнание.
Интересното е, че османските власти дотолкова прегръщат каузата за българи, че ако погледнем „националните борби“ до няколко години преди Освобождението, то ще установим, че те са преди всичко борби на българи с помощта на османските власти, срещу гърци.
И все пак, към 1878 г. българската нация е изградена, само, като ядро, около централна Стара планина. За да обхване българската държавна територия ще са й нужни още над 70 години. Това ще се случи чак в средата на 20 век, но държавната територия няма да е обхванала много от потенциалните земи за българската нация в Беломорието и Вардарска Македония и там ще се настанят гръцката нация и новата македонска.
