„Великите географски открития“, настъпва колониализма, а преди това инфлацията на парите от многото приток на сребро. Чумните епидемии намаляват силно населението в Европа, а от там и разстройват установените феодални отношения в селското стопанство и не само. Търговията и грабежа на новите земи създават нова класа – търговците, но най-вече банкерите, които ги финансират, включително и като почват да правят пари от нищото с разписки.
И това продължава, докато колониализма се разраства и утвърждава, а от там и нуждата и развитието на технологиите за експлоатация на колониите и превоз на стоките. Настъпва промишлената революция в началото на 19 век.
И изведнъж, капиталът вече не само не е от търговия, но започва все повече да става от промишленост. Монопола на финансовия капитал е отнет и той все повече е изместват от промишления.
Появява се екзестенциалният конфликт за реална власт между финансовия и промишления капитал. Промишленият е свързан с държавите и нациите, финансовият е интернационален (глобален). Тази ситуация определя и историята на втората половина на 19-ти и първата половина на 20 век.
Финансовият капитал създава работническото и социалистическо движение, като финансира, както идеолозите му, така и дейността му. Целта е потискането и дори маргинализирането на промишления капитал.
Най-големият успех на финансовия капитал е унищожаването на три империи през 1919 г. – Руската, Австрийската, Османската. Германската е силно ударена, уж правзета, но не и унищожена напълно. И това после им създава проблем, за който трябва да правят нова война.
С тази война финансовият капитал почти си решава проблемите, но не съвсем. Същевремено, изпускайки по времето на Сталин контрола върху СССР, който се превръща в нещо самостоятелно, вече не върви да насърчават работническото и социалистическо движение. Омекват в идеологията, като си създават т.н. „хайверена левица“.
За потискане на промишления капитал вече използват принципно нови форми – създаване на финансови „инструменти“, балони и кризи, насърчаване на изнасянето на производства от Европа и Северна Америка, основно към Азия, създават екологизма и „зелените движения“, които вече от „екологични“, а не класови позиции да потискат промишлеността…
Докато през 1989 г. настъпва „края на историята“. Финансовият капитал се е сдобил с изключителна и дори неочаквана пълна победа.
И тогава същите чичковци, които са ръководили процесите и са се изродили от кръвосмешения, решават, че е дошло времето да осъществят и най-налудните си фантазии за пълна власт и придобиване на Земята само за тях. За целта световното население трябва да бъде почти унищожено, всякакви излишни производства, които не са нужни лично на тях – също, а това което остане трябва да е под пълен техен контрол и да ги обслужва.
За целта, трябва да се унищожат всякакви котви на здравия разум, всякакви традиции (проверени във времето начини за оцеляване), всичко трябва да стане безформена каша възприемчива към всичко, което пожелаят чичковците. И започват да наливат пари и да организират „малцинствата“.Чрез контролираните от тях НПО-та, университети, медии, политици, правителства, държави, международни организации, засилват разрушаването на разума и налагането на асурда за норма.
Ще успеят ли ? Не ! Защо ?
Защото тези чичковци са продукт на същото общество, което унищожават. Унищожавайки обществата-гостоприемници, те унищожават и себе си.
И това вече се вижда. Те унищожават само и единствено западните общества, част от които са, но не и човечеството, като цяло, което не просто не ги слуша, а и все по-категорично ги отхвърля и изолира.
